FCI Стандарт на породата Ваймаранер

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ:

Универсално ловно куче.

КЛАСИФИКАЦИЯ ПО FCI:

• Група 7 - Кучета пойнтери
• Секция 1.1 - Континентални пойнтери, тип Брак
• С работни изпитания

КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА:

Съществуват многобройни теории относно произхода на Ваймаранера. Безспорно е, че предшественици на днешния Ваймаранер са били отглеждани още през 19-ти век в двора на Великия херцог на Ваймар. По онова време е било подчертано предпочитанието към сивия цвят като особена характеристика на породата. Кръвта на типичните ловни породи, като немски пойнтер, червен хрътко-пойнтер, но най-вече „Leithunde" [буквално: водачи на глутница, определящи посоката на лов] е оказало влияние и е дало породи, които първоначално са били използвани предимно като "хрътки" (проследяващи по кървава следа). С въвеждането на Правилника за развъждането им през 1897 година от Хенер фон Нидел след образуването на клуба Ваймаранер, ловът и размножаването започват да следват определени насоки и методи. На 19 юни 1935 г. Германският Киноложки Клуб (Deutscher Kennel Club/DKC) дава признание на Ваймаранер, който дотогава е бил отглеждан като клубна порода. По това време Ваймаранер е бил отглеждан изключително с късокосмести кучета и много рядко с с дългокосмести; по-късно се увеличило развъждането на дългокосместите Ваймаранери.

ОБЩ ВИД:

Средно до голямо куче за лов. Функционално ловно куче с благородна външност, силно, но не тежко телосложение.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:

• Дължината на тялото малко надвишава височината до холката.
• Съотношение на дължината на муцуната към дължината на черепната кутия = 1:1.
• Връх на гръдната клетка: добре развит, достигащ поне до лакътната става.
• Разстояние от земята до лакътя: приблизително равно на разстоянието от лакътя до холката.

ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ:

Многостранно ловно куче, податливо на обучение. Възпитан ловец, методичен, издръжлив и агресивен срещу дивеча. Има отлично обоняние. Неустрашив срещу хищници и вредители; надежден пазач, без прояви на агресия. Надеждно апортиращо куче на сушата и във вода. Добро куче за откриване на кръвни следи на умрял дивеч.

ГЛАВА:

В хармония с размера на тялото и със силно изразен полов диморфизъм. При мъжките кучета е по-широка отколкото при женските.

ШИЯ:

Благородна и пъргава. Овална в напречен разрез. Мускулеста, суха, без гуша, изправена и висока. При възрастни кучета с характерна умерено изпъкнала горна линия.

ТЯЛО:

Горна линия: От леко изпъкналата шия се насочва към гърба и се слива с къса, здрава поясница.

Холка: Добре видима, особено при мъжки кучета.

Гръб: Здрав и мускулест, без потъване. Не е прекалено къс. Леко удължен гръб не е недостатък.

Поясница: Мускулеста и доста широка. Плавен преход от гърба към крупата.

Крупа: Дълга и умерено наклонена.

Гърди: Силни, но не прекалено широки; достатъчно дълги и дълбоки, не прекалено обемисти. С добре извити ребра, но не бъчвовидни. Дълго предгръдие с добре изразен връх на гръдната кост.

Долна линия и корем: Леко изтеглена нагоре. Слабо прибран корем.

ОПАШКА:

Поставена малко по-ниско от средната линия на гърба. Носена увиснала в покой, с елегантна линия. В движение хоризонтално или малко нагоре. Добре покрита с косми, но не прекалено гъста. Купирана при дългокосместата разновидност, намалена с около 1/3 (в страни, където законодателството позволява). При късокосместа разновидност, може да бъде купирана или естествена.

КРАЙНИЦИ:

ДВИЖЕНИЕ:

В движение се покрива много пространство с плавен и силен ход. Крайниците се движат право напред. Тръсът е дълъг и равномерен с мощен тласък и съответстваща на него крачка напред.

КОЖА:

Здрава, добре прилепнала без прекомерни гънки. При пигментирани места кожата е от сиво до сиво-синьо на цвят. Кожата, която е по-рядко покрита с косми, показва по-ясно този цвят; кожата на главата и шията може да бъде по-интензивно оцветена.

КОЗИНА:

ЦВЯТ:

Сребристо-сив, еленово-сив или мише-сив, както и преходи между тези нюанси. Главата и ушите обикновено са малко по-светли. Бяло се допуска само до много малка степен на гърдите и пръстите. Понякога по средата на гърба се появява повече или по-малко ясна тъмна линия (ремък). Кучета с силно червеникав до жълтеникав оттенък (ръжда), както и кучета с черен оттенък могат да получат само оценка „добър". Черен цвят с светлосини или светлосиви петна (син/сив тигров) не е разрешен.

РАЗМЕР:

Височина при холката:

Мъжки: 59-70 см, женски: 57-65 см.

НЕДОСТАТЪЦИ:

Всяко отклонение от горепосочените параметри трябва да се счита за недостатък, като сериозността на този недостатък се счита за пропорционална на степента на отклонение.

• Значително отклонение от половия тип, особено при женските.
• Несъответстваща на породата глава.
• Частично петнист нос.
• Много увиснали или много плътни устни.
• Липса на повече от два P1 (първи премолари); М3 не се взимат под внимание.
• Много светли, много дълбоко разположени или кръгли изпъкнали очи.
• Ниско поставени, много къси или много дълги, месести или увиснали уши.
• Хлътнала горна линия.
• Седлообразна или извита горна линия.
• Стръмен наклон на крупата.
• Прекалено прибран корем, недостатъчно дълбок гръден кош.
• Силно ограничено движение в едно или повече стави (предните и/или задните крайници).
• Изтъняла кожа, предразположена към наранявания.
• Незначителна пигментация.
• Кучета с тъмна линия на гърба със също така тъмен оттенък по тялото.
• Цвят много тъмен или светъл, жълтеникав, избледняващ към белезникав.
• Отклонения от посочената височина при холката повече от 2 см.

СЕРИОЗНИ НЕДОСТАТЪЦИ:

• Грубо костно устройство, тежко или лимфатично тяло.
• Много разпусната кожа на главата.
• Силно набръчкана кожа по челото.
• Напълно петнист нос.
• Остра муцуна, къса муцуна.
• Клещовидна захапка.
• Глезени (китки), кравешки или бъчвоподобни крайници и други недостатъци в стойката и движението.
• Много рядка козина при късокосместите; много къса козина при дългокосместите.
• Малък, тънък, гумен пръстен от бяло на основата на шията („бяла яка").
• Ивица от бели косми на дължина до 5 см.
• Бяло на лапите над пръстите, бяло с големина над 6 см в областта на гръдния кош.
• Синкави участъци, ясно видими бели петна (шарени, тигър, заешки).
• Отклонения от посочената височина при холката повече от 4 см.

ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:

• Агресивно или страхливо поведение.
• Всяко куче, показващо физически или поведенчески аномалии.
• Очевидно отклонение от типични полови характеристики.
• Нетипично за породата.
• Напълно невидим стоп.
• Липса на повече от 4 зъба. Повече от 2 P1 липсващи, липса на един от следните зъби: 1 P2, 2 P3, 1 P4, 1 M1, 1 M2 (при горна и долна челюст). Зъби, които не са видими, се считат за липсващи, освен ако има ветеринарен сертификат за тяхното наличие преди повреждането. М3 не са от значение.
• Надхапка, подхапка, кръстосана захапка.
• Ентропион, ектропион, различно оцветени очи, сини очи, косоглеждане.
• Прекомерна гуша, гуша.
• Пети пръст.
• Гол или загрубял връх на опашката (голота от патологичен характер), както и купирани опашки при късокосмести кучета в страни, където купирането е забранено.
• Черен, бял, шарен цвят, ръждив, жълтеникав цвят, кремав до бял.
• Височина при холката под минималната височина.

ЗАБЕЛЕЖКА:

• Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
• Само функционално и клинично здрави кучета, с типична за породата конструкция, трябва да се използват за разплод.