
Поглед към работата на ловеца и ваймаранера



В състезанието „Св. Хуберт“ не се оценява само отстрелът. Оценява се целият ловен екип — водачът и кучето, тяхната подготовка, взаимодействието им на терена, безопасността и отношението към дивеча.
Съгласно Правилника за участие в клубен ваймаранер турнир по правилата на „Св. Хуберт“ на Българския ваймаранер клуб, максималният резултат е 100 точки, разпределени в три основни направления:
Това разпределение показва, че крайният резултат не зависи единствено от стрелбата. Най-голяма тежест имат представянето на водача и цялостната работа на екипа.



Оценява се резултатът от стрелбата, като значение имат както точността, така и намирането и прибирането на отстреляния дивеч. Съгласно клубния правилник:
Максималният резултат от стрелбата е 20 точки. Правилникът предвижда и ограничения за броя изстрели и отстреляния дивеч в рамките на един тур.



Водачът има най-голям дял в общото оценяване. Неговото представяне се разглежда в три направления:
Спазване на ловните правила, поведение на терена, отношение към дивеча и природата, безопасност, събиране на гилзите и работа с кучето.
Безопасно боравене с оръжието, контрол, правилна преценка на изстрела, съобразяване с хората и кучето и умения в конкретния терен.
Отношение към съдиите, участниците, организаторите, кучето и дивеча, включително поведение при успех или неуспех.
Тези критерии показват, че добрият водач трябва не само да познава кучето си, но и да демонстрира отговорност, самоконтрол и уважение към правилата.



Оценяването на кучето включва две равностойни направления:
Контакт с водача, послушание, контрол, поведение при дивеч и изстрел, стойка, намиране, маркиране и апортиране.
Ловен инстинкт, търсене, инициатива, нос, стил, стойка, движение, издръжливост, адаптация, способност за намиране на дивеч и обща работоспособност.
Тук се срещат естествените заложби на кучето и резултатът от неговата подготовка. Целта не е просто да се види дали кучето може да открие дивеч, а как работи и как използва качествата си в рамките на лова.



В клубния правилник изрично е посочено, че се оценява цялостното представяне на водача и кучето, а не само крайният резултат от отстрела. Взаимодействието между тях, контролът, ловната култура, безопасността, спортсменството и отношението към дивеча са съществени части от оценката.
Състезанието дава възможност да се видят силните страни на даден екип, но също и направленията, в които има възможност за подобрение.



Практическата стойност на „Св. Хуберт“ не приключва с крайното класиране. Наблюдението на различни кучета и водачи, разговорите за подготовката и възможността да се споделя опит са важна част от развитието на ловната кинология. Подобни срещи са полезни за хората, които искат да усъвършенстват работата със своите кучета, да наблюдават различни подходи и да разширят познанията си за ловните качества на породите.

„Св. Хуберт“ е изпитание за целия ловен екип. Точността на стрелбата е само една част от представянето. Подготовката на кучето, уменията на водача, безопасността, ловната култура и спортсменството изграждат цялостната оценка.
Защото добрият ловен екип се изгражда с подготовка, опит, постоянство и взаимно доверие.
Материалът е изготвен въз основа на Правилника за участие в клубен ваймаранер турнир по правилата на „Св. Хуберт“ на Българския ваймаранер клуб.
БЪЛГАРСКИ ВАЙМАРАНЕР КЛУБ
„ТРАДИЦИЯТА ПРОДЪЛЖАВА.“